автор: lubotran

След като вече се запознахме с Дискотека "Ятото", нека се върнем малко назад и да разгледаме по-внимателно Столовата. Мястото където Персоналът и Старите птици поемаха ежедневните си дажби от хранителни вещества и калории необходими им, за да "функционират" през деня и нощта.

В самата Трапезария нямаше нищо забележително, просто маси, столове, разхвърляни тук-там огризки по пода и нищо друго. Интересното място всъщност се намираше зад плъзгащата се врата, водеща към Кухнята и Склада за продукти. Това бе Царството на тъй наречения Бебо Дебелия. Прозвището Бебо идваше от пухкавата бебешка физиономия, откъдето скрити между дебелите му бузи и надвиснали клепачи, надничаха плахо две очи, излъчващи привидна бебешка чистота и невинност. Тази обезоръжаваща външност, съчетана с всеизвестния факт, че зад него стои всемогъщата фигура на г-н Директора Тамбушчиев го предпазваше от всякакви недоволства по отношение на количеството и качеството на приготвяната храна.
А защо бе наричан и "Дебелия"? За това можете да се досетите и сами. Той си беше Дебел и то бая.
Бебо Дебелия съчетаваше едновременно длъжностите на Диетолог, Готвач и Домакин-Снабдител, което означаваше, че носи тежкото бреме, наречено "Материална и Финансова Отговорност". Неговите внушителни по размери, мощни рамене не се "оплакваха" от този тежък товар. Финансовите проверки също никак, ама съвсем никак не го плашеха и притесняваха. Последната Ревизия е била отдаавна, отдаавна, някъде по времето на Жан Виденов (а г-н Тамбушчиев се бе погрижил друга такава да няма).
Тези три длъжности Бебо Д. изпълняваше с пълна всеотдайност и според странните си разбирания за Дълг, Чест и Ефективност. Под Ефективност разбираше намирането на тънкия баланс между максимализиране на сумите от тъй наречените Икономии, представяни като Излишъци (които делеше с Директора г-н Тамбушчиев) и избягването на Гладни бунтове и брожения (Недай Боже пък и Гладна смърт на някоя Стара птица).
След около двумесечно експериментиране по метода на "опити и грешки" Бебо Д. бе намерил този фин баланс и оттогава успешно го прилагаше в практиката. Практика наречена Ефективно изхранване на поверените му "храненици". Ударението бе на Ефективно, а Изхранването се явяваше от второстепенно значение.
Реализираните Излишъци отиваха две трети за "Шефа", с парите от които той изплащаше новото си "Ауди", а и за други Лични нужди. Велик Човек и Ръководител, Велики нужди и потребности.
С останалата една трета, Бебо Дебелия задоволяваше хазартните си пот- ребности, които също не бяха никак малки. Голям, Дебел човек и нуждите му съответстващо Големи и Тлъсти.
Дотук нищо необичайно съгласно новоутвърдилите се правила и норми в обществото: "Ако е на Висок пост и Тарикат, тогава получава според Потребностите, ако не е такъв, кучета го яли". За Получаването говорим, не за нещо друго.
Практиката "Ефективно изхранване" се осъществяваше по следния начин:
Храната за Персонала се различаваше по количество и качество от тази за Старите Птици. Персоналът бе по-малобройната, но и по-добре организираната група. Тя ходеше постоянно намръщена, мърморейки недоволно относно "Ниското заплащане" и "Тежките условия" на труд. Затова Бебо Дебелия не смееше да рискува "чашата да прелее" в революционна ситуация и ги глезеше с по някой шницел и кюфтенце. Това неизбежно се отразяваше на нейно Величество Ефективността, но житейският му опит го бе научил, че понякога трябва да се правят и жертви в името на оцеляването.
По отношение на Старите птици, Бебо Дебелия бе значително по-стриктен с Ефективността. При тях той не проявяваше особена фантазия по отношение на менюто. То се състоеше от два кренвирша и картоф или ориз за гарнитура, а за десерт суха грис халва или компот. Тази разкладка се появяваше в различни вариации, но стриктно се следеше да не се излезе от този ценови диапазон. Два пъти седмично, когато се миеха тавите и казаните от храните за Персонала, Старите птици бяха "ощастливявани" и с по някоя от така наречените Ангелски супи - рядка мазна течност, в която се гонеха няколко зърна грах или боб. Хлябът засега не бе пестен и основно той подържаше живота в тези постоянно полугладни хора. За плодове и зеленчуци и дума не можеше да става, защото Дебелия беше заявил категорично, че цените им са забраняващо високи. Това разбира се не се явяваше пречка, в кабинета на Директора г-н Тамбушчиев винаги да се намира кошница с екзотични плодове, а в барчето "от пиле мляко".
Директорът си е Директор все пак, нали?
Но не бързайте да оплаквате и жалите Старите птици, защото по всичко изглеждаше, че има и положителен ефект от Нискокалоричната диета, на която Бебо Дебелият ги подлагаше.
Научна хипотеза гласи, че дългото съществуване в полугладно състояние стресира и мобилизира клетките, а по този начин се спира и даже понякога се обръща движението на биологичния им часовник, което дори ги подмладява.
"Хранениците" на Дебелия бяха живо доказателство за правотата на тази Теория. Ако Учените биха имали възможността да ги изследват и съпоставят биологичните им данни с тези на обитателите на което и да е Студентско общежитие (системно злоупотребяващи с какво ли не лоши младежи), то те щяха да установят с изненада, че Старите птици в биологично отношение са значително по-млади от наблюдаваните Студенти. А те можеха да им бъдат внуци, правнуци и в някои случаи даже пра,пра,прааавнуци (е, може би не чак толкова пра,пра...)
Да се чуди и мае човек на какво е способна една "Нискокалорична Диета". Но в ръцете на един "отдаден на работата си Диетолог" тя вършеше Чудеса. Истински Чудеса.
Истинско и неподправено удоволствие бе да се наблюдават тези стройни, пъргави тела, движещи се нагоре-надолу из "Старчески Дом №3" прескачайки по 2-3 стъпала наведнъж, понякога даже и по 4.

Тайната на този феномен ще бъде търсена в следващия брой на в."Старческо Дело".
Купувайте Вестника!