автор: Marta

Януари е силен,
януари е северен варварин,
варяга е бил януари тогава,
когато съм стигала до коляното му,
когато светът е минавал под масата прав,
заедно с мен,
и изчезвал, щом стисна очи.


Януари ми носеше сняг и кокичета,
януари ми носеше смях и ме щипеше
и пързалки - баири
януари донасяше
и ваканции зимни...
Неусетно пораснахме.
Януари смали ли се? Как омекна така?
Сякаш заедно с мен умаля, остаря.


Не е остър и снежен, не е варварин с брадва
и забравил копнежите, все по рядко се радва,
и не носи пързалки...Да не се пързули!
Януари, ей, малко пък взЕми се засрамИ!

Я да скрипнеш, да хруснеш, и да скръцнеш зъбИ!
Един сняг да му друснеш, да се белнат стрехи
и над покриви бели слънцето да изгрява!

Януари е! Мръзнем! И щастливо ми става!