Абсурд са мечтите за честни велможи,
за силен водач и добра диктатура.
Но ние, уви, без сатрапи не можем.
Безспорно те част са от нашата натура.
Понявга сме гневни, сърдити, скандални
обаче отвътре духът ни ликува,
и уж сме бунтари, но всъщност реално
Бащицата силен умът ни вълнува.
И можем да бъдем дори агресивни,
но само към тези, които са слаби.
Към силните, там сме сервилно пасивни,
по тихи сме там и от келяви баби.
Уви, за съжаление, сатрапите обичаме.
Макар от куртоазия понявга да флиртуваме
с идеите на правото и с патос да наричаме,
че има демокрация, де факто се преструваме.
Такива, без съмнение, са скритите желания
на българската психика. Не вярвам да греша.
Фройдистките концепции са точно описание
на тайните потребности на родната душа.






