автор: lubotran

За по-нередовните ни Читатели, ще припомним, че оставихме нашия "Случаен посетител" да се размотава по коридора на Първия етаж и да чете табелките по вратите.

И така, след като би приключил с това занимание, нашият човек би продължил до края на коридора и би стигнал до просторно стълбище, водещо към горните етажи. Поел по него и достигнал втория етаж той би се озовал в едно от най-значимите помещения в тази сграда. Това бе Столовата.
Тя представляваше обширна Зала с размерите на училищен Физкултурен салон, с подредени в единия край редици с маси за хранене. Това просторно помещение бе и любимото място на всички обитатели на Дома. Място за срещи, веселби и забави. Официалното му наименование бе Дискотека. Дискотетека ли? В такава Институция? Първоначално звучало малко странно, че един Старчески дом си има едно толкова характерно за Младежта увеселително заведение. Къде Старци, къде Дискотека? Но с течение на времето, на всички им харесало да посещават въпросната Дискотека. Дори станало трудно да ги изгониш вече оттам. С хубавото лесно се привиква, дори и на стари години.
Нарекли Дискотеката със странното на пръв поглед име "Ятото".
"Хайде до довечера в Ятото", тази вечер има танцова забава "Дами канят", а групата "Очуканите Камъни" пак ще изпълни Химна на Дома и новите си песни. Задава се страхотен купон в Ятото", чуроликали възбудено загорелите за Партита Обитатели на Дома. Това име на Дискотеката било свързано с любимата на всички песен, "Старците сме като ято". Тя била приета единодушно за "Химн на Заведението" и когато Рок групата "Очуканите Камъни" я изпълнявали, винаги се съпровождала от бурни овации, бисове и дружни припявания граничещи с Екстаз. И дълго, дълго след края на всеки Концерт и Музикална Забава, поуспокоената вече Публика продължавала още и още тихичко да си тананика любимият "Химн".
Дааа, имаше защо "Ятото" да бъде любимо място на всички Стари птици, както шеговито се наричаха помежду си обитателите на Дома. Те може и да бяха стари, но желанието за живот съвсем не бе ги напуснало. При това не за какъвто и да е "някакъв си", а за един динамичен, весел и разнообразен Живот.
Ах, ах, тези Стари птици! Да им се ненадява човек на какво са способни.
Тази Столова, Дискотека "Ятото" или както и да я наречем беше безпорният магнит за всички Веселяци. А такива бяха всички до един настанени тук и оставени на "Доизживяване" възрастни, доста, доста възрастни хора. Затова и в следващите серии често ще става дума за нея.
Тази, нека за по-просто и ясно да я наречем Зала, не бе чак токова просторна и тържествена като залата на НДК-то, но навяваше у някои Стари птици носталгични спомени. "Ех какви Конгресчета се провеждаха само? Как се викаше от сърце БКП, БКП, а после се наложи бързо, бързо да се "Перестроим" и да си дерем старите гърла с новите: "Кой не скача е Червен, Европа, Вечно братство, ГЕЕРБ, ГЕЕРБ, ДЕПЕСЕ, ДЕПЕСЕ!". Виноват, май че забравихме, че вече е и Ново начало. "Ноово на-чаа-лоо. Нооово начааало". Обърква се човек вече какво да вика. То едни ли са, че да ги запомниш?.
"Стари хора сме. Не ни бийте! Милост! Ох, ох, оох, пощадете ни, объркваме се"- проплаквали Старците по митинги и политически събития, вдигайки немощните си ръчички за да се предпазят от някой по-грубичък опонент.
Но веднъж попаднали в Старческия Дом тези "политически" Проблеми отпадаха оконателно.( Слава на "Странната Ръка"! )
В дома нямаше Партии. Нямаше "наши" и "ваши". Всичи бяха просто Стари птици, събрани в Дружно ято и оставени на доизживяване. "Независими" и вече окончателно "Безпартийни", освободени от политически пристрастия индивиди. Една такава Стара птица даже философски обобщи: "Партиите са опиум за Народа", прегръщайки през рамо някогашния си "политически противник и заклет враг", с когото гневни се бяха псували по митингите.
А как щяха да си прекарват временцето на "доизживяване", зависеше само и единствено от тях, от техните желания, воля и дух. Дали? Е, не 100%, но задоволително близо до този желан процент, защото разбира се, Домът си имаше и Власт и Директор, чиято дума се явяваше Закон. Имаше си и репресивен Апарат, следящ за спазването на този Закон и то до последната му буква. Имаше си всичко необходимо за функционирането на една Институция наречена Старчески Дом. Но накъде без власт, без здрава, бащински грижовна, строга, но справедлива ръка? Анархия ли искате, като тази дето вече трайно се е настанила из цяла България от сума ти години?
Директорът, г-н Тамбушчиев си знаеше работата. Той бе строг, но справедлив. Малко хитроват и коварен, но се грижеше Бащински за подопечните си Поданици. Малко им напомняше на един друг Ръководител от вече отдавна отминали времена. Един Другар, който също си разбираше от ръководната Работа и дълго, дъъълго се грижеше "Бащински" за всички поверени му от Партията и Народа Граждани.
По негово време Анархия нямаше. Нямаше ги и наркоманите, проститутките, организираните в Мафии разбойници. Много лоши работи ги нямаше, а доста хубави неща се намираха в изобилие. Но понеже всички Граждани ги приемаха като даденост, "полагаща им се по рождение", съвсем не им обръщаха внимание и не изпитваха дори капка благодарност и уважение към обгрижващият ги "Тато".
"Каква Благодарност? Какво Уважение? На този Крадец ли?", казваха те и ползваха ли ползваха "полагащите" им се, ей така отнякъде Блага. Че как иначе? Ама-ха!
После видяха че има как иначе и "Ама-ха-то" не вървеше, но се оказа малко късно за връщане назад. "Какво връщане? Само напред и все напред. Ако ще и да е към Пропаста. А Пропаста ги чака ли чака, тя и без това друга работа си няма. Ще ги почака тя пиленцата и ще си ги дочака да дотичат при нея и да се хвърлят в обятията и....(И както са я подкарали, с това лудо темпо с което вършват глупостите и безобразията си, по всичко изглежда, че не се очертава много дълго чакане ) .
А иначе в онези далечни и вече проклинати от мнозина "тоталитарни времена" си имаше и доста важни за живота на обикновения човек придобивки. Какво лошо може да каже човек срещу напълно безплатните Здравеопазване и Образование. Срещу символичните (субсидирани от държавата) цени за Тока, Водата, Парното, Общественият транспорт (който никога, никога не стачкуваше), Почивки на море и планина и колко още други "благини" които всеки смяташе че му се полагат по право. При това за всички Български граждани, черни, бели, жълти и пембени, бедни и богати. То май нямаше нито бедни, нито богати, а само средни. Средни български Работници, Селяни и Служащи.
Е, за някои Другари се намираше малко, маалко повечко. Но разликите бяха Минимални, направо бихме ги нарекли Микроскопични по размер и стойности измерени в пари, ако ги сравняваме с днешните Неравенства (огромни, зейнали като пропастите на "Големия Коньон" в Любимата ни Америка, бездънни, бездънни).
"Искахте Неравенства като бездни? Моля заповядайте, получавате ги. Зейнали ката устата на ламя, дълбоки, направо бeздънни."- сигурно се смее грозно от гроба бившият ни "Тато" сега.
Но кой знае защо, "Новото време" отрече напълно въпросния Ръководен Другар и неговия Тоталитарен режим, както вече го наричат (оплют, обвинен в корупция и ограбване на страната и в какво ли не още).
Разбира се в наши дни вече всички видяха какво наистина се нарича Корупция и пладнешки Грабеж на Държава. Появиха се истински Професори и Академици по тези Науки и Практики. Големи, голееми Таланти които за няколко години придобиха собственоста върху заводи, хотели и всичко останало което притежаваше някаква монетарна стойност. Появиха се даже Гении, които показаха и показват на какво се способни като приватизираха за една нощ цели индустрии и туристически комплекси. Те за нула време се оядоха и надуха като кърлежи с Народната кръвчица, пардон, "Парица" и аха, аха да се пръснат, при това напълно легално и според буквата на новопрогласуваните за това закони. (Е, някои от тези "герои" паднаха простреляни в борбата за бързо забогатяване, което е естесвено по време на златна треска в дивия запад, но това е отделна тема)
А "Тато" горкият, в сравнение с тях впоследствие се оказа един жалък, жалък аматьор в грабежите, за които така гръмко го обвиняваха. "Оооо, подарил вила на внучката си! Откъде са парите? Крадеец! Дръжте го!". Неговите злоупотреби, ако ги е имало въобще, са били за "жълти стотинки" в сравнение с това което днешните Прoфесори изкопчват. Едва ли някой, който смята себе си за непредубеден и обективен човек би оспорил това. Нали така "Другари" и "Господа"?
Ай, ай, ай. Авторът май го удари на "Политичеческа пропаганда? Какво безобразие? Какъв ужас? Какво нахалство от негова страна?" Литература и Политика, май че не трябвало да се смесват, защото се получава взривоопасна смес. Ай, ай, ай. Какво щяхме да направим? (За малко да изгърмим)
Виноват! Авторът няма повече да прави така! Това не е Темата, за която сме се събрали да поговорим. Темата е Старците и Старческият дом с кипящият в него живот, пък бил той и на Доизживяване. Една мнооого, мноого вълнуваща тема, да не кажем Главната и единствената за всички нас, попрехвърлили годините Стари птици с попроскубана малко перушина, но още размахвайки в полет занякъде поуморени криле. Закъде ли? Ето това е Нашата Тема и ако продължите да четете търпеливо това Четиво, евентуално може и да разберете закъде.
Не се отчайвате и не захвърляйте Четивото! Интересното тепърва предстои. Авторът вече обеща да се Поправи. Дайте му някакъв шанс! Може да е Малък, но да е Шанс.
Чакайте следващия брой на в."Старческо Дело"! Може и да не съжалявате ако си го купите? Може би да? Може би не? Това са едни от любимите въпроси на този гузен пред вас Автор и ако продължите с четенето, често ще ги срещате.
И така до нови Срещи!