автор: ina_krein

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Изблиците ѝ на агресия имаха причина, но как можеше да го обясни на Гергана? Най-скъпите му хора щяха да разкъсат душата му; ако между шоколадовата нимфа и любимата се появеше омраза, щеше да умре.
Юлия не звънеше. Това го караше да ревнува и страда. Богаташката, която висеше с часове на бара, започваше да го дразни с овчето си обожание.
Не искаше да се вижда и с бивши клиентки. Възможността да прави секс за пари го изпълваше с гняв. Имаше нужда от любов. И друго го мъчеше. Гергана си отиде - с нея си тръгна и светлината от апартамента му. На всичко отгоре сънуваше налудничави сънища - той и тя вървят по улицата, а между тях, хванато за ръцете им, подскача малко дете. Събуждаше се щастлив, с топла обич в сърцето, която не приличаше на любовта му към Юлия. Вместо страст нежност обхващаше като длан душата му и я топеше. Не искаше да избира между двете.
Вятърът също не бе щастлив. Напоследък морето го измъчваше със своята ревност. А той бе вятър - не можеше да не бъде такъв. Бе свободен и живееше с вкуса на своята свобода. Обожаваше да прегръща палмите, да се сгушва в клоните на дърветата. Нямаше вина, че морето бе затворено от брега. Притесняваше го и меланхолията на Алекс. Гергана уж се справяше. Дали обаче разбираше, че тази енергия и устременост нямаше да ги има без срещата със зеленоокия мъж? Може би щеше да разгадае по-добре посланията, ако ги изпратеше в нейните сънища. Тази мисъл го успокои и той се облегна на един прелитащ облак. Надвеси се над града и се намръщи. Адвокат Петрова беше и ангел, и демон.
Работата в ресторанта напоследък не вървеше. Шефът се държеше като кретен. Искаше да действат като роботи, които не изпитват умора. Назначаваше хора по красота, без да се интересува от професионалните им качества. Персоналът се задъхваше от некадърници. Ако продължаваше така, заведението щеше да фалира, което означаваше нов шеф и нови конкурси, нов персонал. И пак щеше да се наложи да си търсят работа. Хензел и Гретел бяха уморени от непрекъснатите промени в живота си. Имаха нужда от спокойствие. Вятърът поклати глава и погледна морето. То тъжно плисна поредната бяла вълна. Една врата се появи отново на хоризонта. Вятърът разпери коси и полетя натам.
Мухарем прескочи смъртта трудно. Дни наред седяха до леглото му и Алекс, и Гергана. Много пликове с пари в престилките на сестри и лекари пускаха дискретно. Имаше смисъл, макар да не бе редно. Защитникът на смуглата красавица заслужаваше да живее. „Животът се крие под ноктите“, казваше чистачката Сократ. И беше права.
Най-после ромът излезе от болницата. Скоро се върна на работа и настроението на персонала се повиши. Шегите му огласяха кухнята и караха всички да се усмихват. Понякога до него достигаше и смехът на Гергана. Той не можеше да се начуди колко уверена бе станала, след като вече имаше собствен дом. Усещаше, че може да се откъсне от него, а не искаше. Надяваше се да останат приятели. Имаше нужда да вижда това красиво лице – не само защото да я среща означаваше да се любува на Алекс. Спомняше си как тя идваше всеки ден в болницата. Носеше каквото лекарите разрешаваха и каквото той искаше, а те забраняваха. Не беше любов към жена. Макар и красива, тя не будеше у него сексуални желания. По-скоро в душата му се зараждаше обич като към сестра, която иска да пази, да вижда, да споделя с нея усмивките и сълзите си. Косата ѝ отново бе пораснала - къдриците от черно злато го изкушаваха да зарови пръсти в тях. Мъчеше го и страстта към Алекс. Опитваше се да го замени с други мъже. Беше опасно – повечето бяха непознати за една нощ. В болницата се запозна с човек като него и напоследък се виждаха. Ала не му стигаше. Искаше още, да заглуши неутолената страст по русокосия мъж и самотата си. Не чуваше предупрежденията на вятъра или не разбираше сърдития рев на морето, когато си лягаше със случаен клиент от бара.
„Можеш сам да чертаеш съдбата, ама по-лесно е да мрънкаш и обвиняваш друг“, чистачката Сократ често така спираше оплакванията им, че са изоставени от всички.
-За всяка неразумна грешка се плаща скъпо – нашепваха вълните и вятърът, но Мухарем слушаше единствено гласа на плътта и краят неумолимо приближаваше.
Някак естествено мургавият мъж се съгласи да помага в ремонта на Гергана. Това бе шанс да вижда по-често и Алекс. Боядисаха стените на стаите в цвят „мандарина”. Жилището изсветля, замириса на свежо и чисто. Междувременно изхвърлиха чували с боклуци - така жилището се разшири. Изпъкна красотата на старите мебели, които прелакираха – пролича тяхната грация и функционалност. Жилището задиша свободно и най-после се превърна в дом, за който Морската нимфа винаги беше мечтала. „Дом без икона е без очи“, казваше чистачката Сократ и Гергана скоро си купи икона на Богородица за спалнята. Ангелът долетя и сви гнездо в дланта на Божията майка. Сега домът имаше и своя пазител.
- Можем да вземем пердета в лимонова гама - предложи един ден Мухарем.
- Шоколадово мляко също не е зле – Алекс не се стърпя да изкаже мисълта, която го занимаваше от няколко часа.
Гергана огледа стаята и се засмя. Погледна хитро Хензел и заяви:
- Съгласна съм, но ако ми избереш куче.
Двамата ѝ приятели се спогледаха учудено. Мургавият мъж направи смешна физиономия и излая няколко пъти престорено страшно.
-Ние с Алекс малки песове ли ти изглеждаме? – намигна той на младата жена.
Тримата се засмяха, но идеята бе добра. Алекс се замисли дали да не си вземе също домашен любимец, макар да имаше страх от кучета. Това можеше да намали самотата му. А когато не можеше да се грижи за животното, Гергана щеше да помага.
- Решено - отиваме в зоомагазин да избираме куче – заяви ентусиазирано Хензел.
- Там са напудрени. Ще си взема от улицата – отсече решително шоколадовата принцеса. - Скоро видях пред високия блок малки кутрета. Като ги ваксинираме и научим на каквото трябва, ще бъдат верни приятели.
- Помиярите са най-умните кучета – заяви дълбокомислено Мухарем.
- Ти от собствен опит ли знаеш – подразни го приятелски Алекс и двамата се сборичкаха като деца.
- Мъже! – засмя се Гергана и ги перна приятелски по вратовете с шала си.
После взе ключовете от закачалката и ги разклати като звънче. Младите мъже спряха. Време бе да тръгват за работа. Напоследък там нещата не бяха добре и тримата имаха лоши предчувствия.
Всичко вървеше уж нормално в заведението - Мери от няколко часа заявяваше големи поръчки. Работеха бързо, на бара имаше доста хора и Алекс правеше коктейли като магьосник, за да смогва. Май се очертаваше добра вечер за бакшиши.
Изчакаха приключването на касите и шефът ги събра. Застана пред тях сериозен, изтупан в марков костюм, сякаш щеше да им съобщава новина от световно значение. Огледа ги високомерно, а след това раздели думите с пауза:
-Между вас има крадец.
Каза го толкова сериозно, че сърцето на Гергана замря. Очакваше със страх да чуе сумата, която се губи. Алекс стоеше до нея, без да помръдва, и вероятно мислеше същото. Мухарем гледаше в снимките на стената и чакаше да види накъде ще задуха вятърът. А той пристъпваше тревожно пред входа на заведението и пиеше поредното питие дъждовна вода тази вечер. Щеше да бъде нахално да се вмъкне вътре без покана, но изпитваше желание да завре муцуната на управителя в най-тясната дупка на морския бряг. Само че нямаше как да се промуши под вратата. Затова седна на отсрещното дърво и зачака. Ангелът долетя и полегна на един пухкав облак. Вятърът също до него се подпря.
Изведнъж скочи и запя. А песента, тази странна мелодия на непостоянния вятър, се огъваше над вълните на плажа, търсейки изчезналата топлина на лятото, но не я намираше. Пак се връщаше, увиваше се покрай хората, но те криеха в палтата си своята топлина. Песента кръстосваше улиците и се връщаше да се скрие в уморените коси на вятъра. Ангелът слушаше и душата му се пълнеше със светлина.
Служителите мълчаха и чакаха да чуят страшната сума.
-Триста и осем лева и петдесет стотинки – заяви тежко шефът и персоналът занемя.
Това беше нелепа шега. Началникът се обърна към мургавия мъж до Гергана.
- Мухарем, ти напускаш работа.
- Я си... – ромът не спести поздравленията за майката на своя шеф.
Шефът невъзмутимо продължи:
- Напускат и Алекс, Гергана, Мери и Никодим.
Посочените се огледаха изненадани. Управителят продължи с равен глас:
- Вие сте назначени последни.
- На какво основание? - запита невъзмутимо Алекс. – Заведението работи на шест, едва смогваме на лудото темпо.
Мъжът бавно отговори:
- Не сме доволни от качеството на вашата работа.
- Кои „ние”? С теб ще се видим в съда - закани се Алекс.
Шефът се засмя високомерно. Огледа персонала. Никой не го подкрепи. Всички го гледаха в упор с неодобрение. Но мълчаха. Собственикът доволен излезе. „Не им стиска да протестират. Селяни! Ще видят кой командва тук! Ще оставя само кротките. Всички като тия хубавци ще изритам.”
Тримата вървяха по широката улица. Вятърът мълчеше. Бе помолил дъжда да поспре за малко. Сега слушаше разговора между уволнените и му се искаше да пие с тях текила до сутринта. Ангелът прелиташе над тях и изчезваше. Времето спря отново.
- Може би е по-добре така - накрая не се стърпя да каже какво мисли Алекс.
- По-добре? – гневно се обърна към него Гергана. – Нали знаеш какво означава това? Нови интервюта и шефове. Нов екип, в който да се доказваме.
Бе права. Отново предстоеше трудно начало. Вятърът се завъртя на пета.
- Аз се връщам при нашите – Мухарем съобщи своята новина. – Намерили са ми богата булка за женене. Няма да работя повече. Ще ѝ направя деца и после ще видя накъде ще хвана.
- Ама нали ... – започна Гергана учудена, но благоразумно замълча.
Мургавият мъж прекрасно я разбра и се усмихна криво.
- Едното не пречи на другото. Като ударя няколко питиета, може да се прежаля и за жена. – Повдигна рамене и вметна между другото: – Така и така не ми върви в любовта, поне да се наживея богато.
- Аз ще си търся работа – заяви момичето и прокара пръсти по гъстата си коса. – Още щом се прибера, включвам компютъра.
- Значи ще търсим заедно – Алекс се засмя въпреки умората днес.
Хвана я за ръка - нощта изведнъж стана по-топла. Вятърът се подсмихна игриво.
Отново бяха в изходна точка – морето от болка заля всичко и трябваше да търсят врата, за да стигнат брега. Но този път тя имаше дом, а зеленоокият мъж - сестра. Битката не беше загубена. Може би обичта между двамата някой ден щеше да се превърне в любов. По-важно беше сега тяхното силно приятелство. Щяха заедно да търсят спасителна врата сред вълните и да победят вещицата като Хензел и Гретел. Сънят долетя тихо.
Гергана сънуваше лодка, в която пътуваха тримата – Алекс, тя и Мухарем. Излезе ураганен вятър и вълните започнаха да ги заливат. Ромът падна през борда и закрещя. Тя и Алекс му подаваха ръка за спасение. Мургавият мъж се опита да хване нейната длан, но не успя. Вълните го погълнаха и двамата с Алекс останаха сами в бурята да го търсят още.
Телефонен звън го събуди. Алекс погледна екрана и изръмжа. Звъненето продължи упорито. Отиде в банята и пусна студена вода върху главата си. Звънеше сутеньорът му от близкото минало. Някога бяха приятели, играеха на двора като деца. После Зевс се забърка с мутрите. Живееше царски от работата на жигола. Спрямо него обаче остана верен приятел. Може би защото помнеше, че и двамата израснаха без семейства и топлина. Биеха се рамо до рамо с бандите от другите квартали.
Когато започна да работи с клиентки, Зевс го повика и заговори делово:
-Без сводник няма да минеш. По-добре аз, поне ще ни бъде чиста сметката. Ти си от класа, можеш да работиш със специални клиентки. И таксата за теб ще е винаги под обичайната.
Така се сдоби със сводник. Разбираха се добре, за разлика от другите в бранша. Усещаше, че конкурентите не го обичат. Вероятно се досещаха за привилегията, която имаше единствено той. Затова, когато се раздели със занаята, много жигола бяха доволни.
Сега мислеше за какво ли го търси Зевс. Не му се искаше да отказва специална поръчка, ако го помоли. Но и не искаше повече да прави секс за пари. Беше се уморил да чука. Искаше топлина и любов. Имаше сестра, която обичаше, Юлия скоро бе идвала, може би щеше да намери врата в морето и да осъществи заветната си мечта - да има жена и син, за когото да се сражава. А Зевс? Това беше минало. Но приятелите остават верни.
Излезе от банята като Аполон. Мокрите следи оставаха отпечатък върху италианските плочки. Телефонът отново звънна. Пак беше Зевс. Зеленоокият мъж пое въздух и вдигна слушалката.
-Имам нужда от помощ, брато. Станала е издънка в системата. Трябва да прибера малко валута на сигурно. Можеш ли да помогнеш?
Алекс си отдъхна с облекчение:
- Идвай! И гледай да не довлечеш полиция.
Усети как отсреща мъжът си отдъхна също с облекчение.
-Няма проблеми, брат. До десет минути пристигам.
Седна на стола и се загледа в спалнята. Скоро тук имаше смях и живот. Спомни си как лежаха с Гергана и бебето - гледаха серии с Алф. Беше близо и далече. Искаше да върне обратно онова време. Нуждаеше се от топлина. Трябваше да се раздели с миналото окончателно. Последна услуга за Зевс и повече никакво вземане-даване. Макар че сутеньорът никога не го предаде нито когато бяха деца, нито когато станаха мъже.
Отвори прозореца и потръпна. Дърветата бяха голи. Вятърът зъзнеше и му се прииска да го приюти. Затвори прозореца и се облече бързо. Маркови дънки, стилен пуловер, маратонки, които галят уморените ходила – знаеше, че трябва да бъде елегантен за срещата. Зевс държеше много на външния вид.
Огледа се в огледалото. Още можеше да завърти и най-претенциозната женска глава. Ала не искаше. Беше уморен да забожда женски сърца на ревера си като брошки.
Скоро Зевс се появи. Беше блед и тревожен. Не бе останала и следа от неговата мания за перфектност - бе небръснат, очите му горяха. Вместо изискани дрехи, каквито обикновено носеше, бе навлякъл анцуг. Липсваха пръстените и гривните по ръцете му. Вятърът отлетя уплашено. Мъжът беше обречен. Дори ангелът не можеше да го спаси.
Прегърнаха се и сводникът му връчи кутия, опакована като подарък. После обясни:
-Вътре има хиляди евро. Ако ме приберат, пази ги, докато изляза. Ако ме гръмнат, направи Център за работа с деца. Ако някой се бе погрижил за нас с теб като малки, аз нямаше да съм сводник, а на теб нямаше да ти се налага да си жиголо. Щяхме да изживеем живота си далече от мърсотията на града, ако имахме свестни бащи.
Сводникът искаше още нещо да каже, но замълча. Двамата се прегърнаха и Алекс усети, че е сбогуване. Нещата бяха опрели до кокала. Пуснаха се и се погледнаха. Зевс си спомни вечно липсващите си родители. Безкрайните им командировки и бавачките, които се сменяха, но не даваха обич. Сводникът си припомни бащата, който го биеше, и майката, която вечно липсваше. Гняв го изпълни. Защо майка му не го защити? Постоянно повтаряше: „Той ти е баща. Търпи.” Алекс и Зевс имаха нужда от помощ тогава. Бяха деца - чакаха защита от своите близки. Но не дочакаха. Бащата на Зевс само биеше, а този на Алекс го пращаше да прави секс за пари. Пак се погледнаха и без думи се сбогуваха.
-Бог да те пази – благослови го на излизане сводникът. – И да станеш добър баща.
Алекс повече не го видя. Дни наред се вслушваше в стъпките на вятъра, който не откриваше следи от сводника. Разхождаше се в морската градина, но не го намираше. Позволи си дори да влезе в едно от специалните заведения, но видя нови лица и излезе. Лоши предчувствия докосваха душата му. Грозно предчувствие имаше и ангелът, но не искаше да го сподели с Алекс. Каза го тихичко на морето, което замълча. Смъртта приближаваше да вземе душата на сводника и никой не можеше да спре нейната справедлива ръка. Дори ангелът.
Адвокат Петрова събираше още доказателства за кръвната си връзка с Гергана. И бе готова да изкупи вината си отпреди години. Каквото и да ѝ струваше това сега.
Само Юлия пилееше дните си с нов пореден любовник. Защото усещаше, че Алекс вече не бе само неин. Трябваше да избира между него и кариерата си, ала не беше готова.