автор: lubotran

Четиво за възрастни лъвове и нежни горски цветя

(Посвещава се на жертвите от "Домовете на ужасите")

ПРЕДГОВОР

По някаква причина в последно време "Обществото" реши да се събуди на тема "Старчески Домове". Причините обикновенно са Политически, Користни, Безкористни, Емоционални и какви ли не други. Това няма толкова голямо значение, важното е, че Темата излиза на първа страница и започва да се шуми по нея за някакъв период от време. Свидетели сме на множество такива "нашумели" теми като: Корупция, Домашно насилие, Пътна безопасност и какво ли не още. Но общото при тези "нашумели" теми е, че те си остават само "нашумели". Попишат, попишат и ги забравят. Скачат на следващата "нашумяла" новина и карат нататък. А това не е добре, така проблеми не се решават. Какъв е смисълът от всички тези Декларации и Закани, че сега щели да започнат проверки по така наречените "Домове на ужасите", че щяло да има наказани и т.н.? Никакъв. Всички знаят, че това е "отбиване на номера" и че "при нас е така" и толкова. На кого му се задълбочава в Проблема? На кого му "пука" за разни старци?
На Авторът, който също е старец му пука! Затова и се опита да направи нещо по този "нашумял" въпрос. А първата стъпка при решаването на даден Проблем е да оставиш Въображението да полети и прескочи всички "реални или предполагаеми пречки и препятствия по пътя" и да ни заведе в един Утопичен свят където всичко е така, както би трябвало да бъде. Поне според Автора.
Всичко започва с Мечтателите и Утопиите, после идват Теоретиците с Философските идеи, очертаващи пътя към тях и накрая е ред на Революционерите, които ще "счупят" старото и гнилото и ще превърнат Утопията в Реалност. Евентуално разбира се. Но без Утопия не може да започне Процесът. И Авторът се опита да обрисува една такава Утопия, показваща как трябва да изглежда според него един Старчески дом. Затова и заглавието на Четивото е "Старчески Дом Утопия".
В очакване да се появят Теоретиците и Революционерите, може да се каже, че процесът "Решаване проблемите на Старостта" е започнал.
Приятно четене и да се надяваме, че един ден, може би някои ще доживеят да видят Утопията като Реалност!
*********
Но все пак, що за произведение е това? Роман, разказ, новела, есе, фейле- тон,......? Какво?
Авторът е силно затруднен да отговори на този въпрос, тъй като не е високообразован Литератор и не познава Правилата и Каноните за писане на такива произведения, още по-малко пък като какви да ги определя. А и много, много не се притеснява от такива неща, понеже няма намерение нито да се запознава с тези канони и правила, нито да ги ползва. Той просто е изложил на белия лист това, което "му душата иска и както тя самaта намери за добре". Никакви правила! Никакви канони! Затова нека дадем на това "нещо", което държите в ръце едно достатъчно общо наименование, ЧЕТИВО, а после който иска, както иска да си го определя какъв вид е.(ако въобще му се занимава с такива глупости)
След като привърши с този дълъг и мъчителен процес, наречен писане на Четиво, Авторът вече с облегчена душа се зае със следващият също толкова дълъг и труден процес, "Помагане при отглеждането на внуци", който няма нищо общо с Литературата. То пък и една "литература".

СЕРИЯ 1 "Някъде в покрайнините на града "

Човек попаднал случайно в покрайнините на Града, би забелязал една странна, позанемарена четириетажна сграда с излющена мазилка, но с огромна табела на вратата, която гордо оповестяваше, че се намирате пред "Старчески дом №3". Външният вид на сградата и нейната табела създаваха погрешно първоначално впечатление, че там не се случва нищо интересно и вълнуващо, а обитателите просто си лежат по креватите в очакване на края. Разбира се, действителноста бе твърде различна от това първоначално впечатление. Но за да се убеди в това, случайният посетител трябваше първо да прекрачи прага на входната врата. Веднъж озовал се във вътрешността на сградата, първото нещо, което щеше да му се набие на очи бе огромният портрет, висящ на стената в просторното фоайе, изобразяващ в цял ръст Директора на Дома, г-н Тамбушчиев.
Внушителният размер на портрета и властната осанка на Директора даваха недвусмислено да се разбере кой Царува тук и не оставяха дори и капка съмнение какво би се случило на всеки Нахалник, осмелил се да оспори Авторитета на този Господин.
Веднъж преминал през фоайето и получил първата най-важна информация за тази Институция, посетителят би се оказал в коридора, където табелките по вратите го запознаваха с местонахождението на кабинетите на г-н Директора Тамбушчиев и на останалата по-незначителна част от персонала - всевъзможните Доктори, Мед.сестри, Санитари, Рехабилитатори и други такива, с обобщаващото ги определение "Медицински лица". Те се размотаваха насам-натам из Дома, облечени в раздърпани и "украсени" с мазни петна (някога бели) престилки. Както можете да се досетите, външният вид на тези индивиди издаваше недвусмислено на какво отношение и грижи се "радват" Обитателите на Дома. Но затова ще стане дума в следващите Серии.
Купувайте вестник "Старческо дело"! Там историята продължава в утрешния брой. Топъл, топъл. Внимавайте да не се опарите!!!