автор: ivliter

Вятърът изневиделица се спусна, завъртя се на пета и открехна бялата врата на утрото. С шумолящи пръсти погали младата зеленина и дръпна с нетърпение тънкото перде на пролетта, за да може денят да види каква ще бъде изненадата за него днес.
А изненадата му бях аз – с триножник на рамо и платно в ръката, поел по пътя към реката, по стръмния бряг на мечтата си.
Загадъчната като новолуние усмивка на утрото озаряваше сънената още земя, потънала в песента на ранилата като мен авлига в клоните на стария бряст. Гласът на реката по странен начин хармонираше с този на сладкопойната птица и ме отвеждаше в ефирните пространства на събуденото от стъпките ми ехо.
Речната вода, в това дъхавото като разцъфнала теменужка утро, уловила безброй отражения, проблясваща с нежните трепети на бързеите, е моето истинско изкушение за багрените ми фантазии. Сега в синкавината на утринните си изпарения тя предлагаше безброй възможности за живописната ми изява.
Речната вода, измила сянката от лицето на планината, грабнала шепота ѝ тих, попила облачното бреме на небето, поела умората на брега от усилието да въздържа силата ѝ, беше моят възторжен вдъхновител. Приютила разпиления среднощен блясък на звездите, листния смях на надвесените клони на крайречните върби над тайните на дългия синьо-зелен вир, изпаднала в дълбок разтърсващ я транс, редеше бълбукащите си заклинания весело и напевно между белочелите обли камъни в речното корито. И ме приканваше без свян да възпея неукротимата ѝ красота. Един от тези камъни аз ще превърна в моя рисувална поетическа площадка. Един от тях, аз знам, ще ми предложи място от което планината ще разкрие най-романтичната си същност. Стъпил там ще чуя как шумът на речната вода ще заглуши на вятъра нашепващия зов за път.
Ще се покаже слънцето иззад гърбавия хълм, ще ме целуне с първия си лъч, ще ме залее с топлата вълна на светлината, ще съживи пейзажа с погледа си благ. Отблясъците на водата ще заискрят с необикновена сила, уловили бодрия дух на поредния слънчев празник.
Знае речната вода, че я харесвам с променливата нейна хубост, но днес ще нарисувам планината. И в нея ще присъства ненатрапчиво, с един акцент от силата ѝ уловен, немирен, палав, в трепета на багрите от пъстрата картина.
Без него няма как картината да диша и да бъде като жива планината.