автор: Alba

Виждам бяло платно.
Какво да правя с него?
Сетих се, ще начертая мисъл, неизвестна никому, дори и на мен.
Вземам някой геометрични пособия и с помоща на молива нахвърлям произволно много точки. Свързвам някой от тях, без да знам предварително каква форма ще образуват. Тук е мястото, където прилагам вкуса и въображението си с различните геометрични уреди.
Оставям доста несвързани точки, които ще ми послужат за фон и открояване на фигурата.
Готова е. Време е да видя коя мисъл ще изкочи от нея.
Искам така да се излюпи, без да придизвика огъване или вчупване на линиите. Но как ще стане това? Нали пилето за да излезе от яйцето, вчупва ограниченията, в случая - черупката.
Хм......
Ще оставя тогава нещо отворено в единия край на фигурата
- прозорче, вратичка или куминче, за да не предизвика родилни болки. А и така ще се чувства свободна, и винаги когато иска да се върне в първоначалното си състояние, т.е. в точката, да може без усилия да го направи.
Привършвам.
Оставям и куминче.
Ако ме питате защо избрах това отворче,
вдигам рамене, не знам, просто го направих.
Моля? Забравих ли нещо?
Какво? Мисълта ли?
О..., тя не иска да я издавам, много е срамежлива.
Но честно да ви призная, най-хубавото беше в приготовлението за нея.