(Обединена социологическа прогноза на агенциите „Бухал с кариес“, „Чаршия за джуфки“, „Омега калъч“, „Килнат бент“ и „Свински тръс“ (бивша „Галоп“). Изследването няма нищо общо с Перуника Майска, която идея си няма как е попаднало в нейния профил.)
Проучването е извършено сред пишещите и четящите български граждани и селяни в грамотна възраст по метода едно към гьотере при средна претеглена стойност три килограма и половина (плюс-минус двеста грама).
Използвана е представителна извадка, тоест всеки от анкетираните си е представял, че е извадил голям късмет да бъде точно този човек, който е. Резултатите са обработени пунктуационно, морфологично и синтактично. Семантичен анализ не е правен поради несъвместимост на използваните от различните агенции социологически методики.
Според обобщените резултати на участващите в изследването агенции съотношението между писателите и читателите в българското словесно пространство вече е започнало да се доближава до онова между пенсионерите и работещите, с което страната ни се нарежда сред най-напредналите и словоохотливи държави по света. Ако на времето на десет хиляди души читатели се е падал по един писател, сега на сто души читатели вече се падат по десет цяло и четири десети писатели, като тенденцията е двете стойности да се изравнят, а в близко бъдеще писателите да станат повече от читателите. Прогнозите са, че това ще повиши цената на читателите, а писателите ще трябва да плащат, за да си купят съответния брой читатели. Писател с дузина читатели ще се счита за приличен успял автор, с три дузини - за хитов, а с над сто - за жив класик.
Социологът Несъм Викриваз коментира:
„Най-вероятно тогава ще тръгне и читателска черна борса, на която безскрупулни типове ще предлагат читатели със съмнително качество на по-ниски цени и без ДДС. Отчаяни начинаещи писатели ще се снабдяват оттам с читатели, само за да открият впоследствие, че читателите им или се дублират, или не съществуват, или - най-лошото от всичко - изобщо не са чели книгите им.“
Социоложката Аса-Мона Блюдавам допълва:
„Някъде по това време малкото останали грамотни хора навярно ще съобразят, че биха могли да си изкарват прехраната като професионални читатели, ще престанат да вършат каквото и да било друго и ще се отдадат само на четене на книги. Изчезването им от политическия, социалния и културния живот на страната няма да се забележи особено, тъй като и присъствието им преди това не се е забелязвало кой знае колко. Разбира се, това няма да повлияе по никакъв начин на страстните спорове около пълния член, нито на правописа в стил Мечо Пух (в Който половината Думи Са изписани с Главна буква).“
Колежката й Амаче Р. Абота обаче допуска друг развой:
„Професията на писателя вероятно ще девалвира, но след като се появи престижната нова професия на читателя, може дори да се стигне до нещо като култ, подобно на днешия култ към кинозвездите. Появата на истински читател на улицата ще предизвиква блъсканица, въодушевени писъци и масова истерия, главно от страна на многобройните писатели, разбира се. Всеки ще се опитва да се доближи до читателя и да му пъхне в ръцете произведението си.“
Анализаторът Стиг Абе обаче е скептичен:
„Четенето винаги е било занимание самотно. Не вярвам читателите да се изкушат от блясъка на светската слава. По-скоро предполагам, че те ще станат нещо като отшелници, ще се оттеглят в непристъпни и добре защитени места и постепенно ще се превърнат в почти митични фигури. За съжаление, възможно е тогава някои безсъвестни амбициозни писатели да започнат да ги издирват и преследват, дори да организират хайки за читатели, да ги отвличат и да ги държат затворени, само на хляб и романи. Или на стихове и вода. Или на разкази и овесена каша. Може да стане опасно да бъдеш читател.“
На това място Перуника Майска, която се беше зачела в разсъжденията на социолозите, изсипали се незнайно как в профила й, се притесни да не би някой да я преброи за читател и да я отвлече, за да я държи само на разкази и овесена каша, затова побърза да приключи с четенето и да се върне към далеч по-безопасната масовка на писането.






