Дъждът няма жал, завеса водна...
включваш всички светлини и спираш...
Мълнии прорязват планината,
къде е небето, къде е земята...
Ангел Кънчев и Славейков,
от двете страни на моста,
като стражи вечни...
Няма грешка в това,
Трявна е нали.
Със своята уникалност
и лиричен дух,
нищо, че валежно е,
топло те посрещат тук.





