автор: ivliter

С очите на душата си
рисувам аз,
дълбоки страхове,
които ме терзаят.
Те са горчивите зрънца
от грозда на живота –
те моя свят смаляват,
и го правят уязвим и крехък.
Страхове, понякога неясни,
но силно осезаеми –
завесата им плътна пада
върху прозорците на моя ден
и не допуска лъч от божията светлина
да просветли ума ми
и чувствата в сърцето.
Не позволява в късчето небесна синева
да видя, бликащия извор на надеждата,
която носи ми утеха.
Но с тях аз зная как да се преборя…