автор: lubotran

Казват че живота бил като река
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...

Казват че извирала като бистро поточе
нейде високо, високо във планината
бълбукащо си игриво и непорочно
кристално чисто като на дете душата

Казват че после се спускало по наклона
Започвала младоста
Постепенно набирайки сила по склона
водите се разпенвали с трясък и грохот
яростно блъскайки се в брега

Водата кипи, водата бушува
понесла се по своя си път
помитайки поред всички прегради
опитващи се да я спрат

Поточето вече е бурен поток
достигнал зрялата си възраст
проправяйки безпардонно и упорито
със сила и младежка дързост
Своето русло и Своето корито

Той е в апогея си
там в планината
Но склона постепенно се заглажда и свършва
Ето че идва и равнината
На средната възраст застоя и рутината

Водата чувствително забавя своя ход
(навлизайки в широка заблатена зона)
Всичко е във привиден пълен покой
за дълъг, дълъг, дълъг период
Децата растат, кариерата върви
Реката влачи бавно и мудно своите води

Тъй неусетно и Пенсията дойде
Вече сме в делтата, близо до океана
Долавя се силен мирис на йод, риба, водорасли и морска пяна
Чувства се даже солената вода
леко накуцване
малко болежки във ставите
доста, доста самота
От някога бурният планински поток
вече няма даже и следа
Останали са само бледите спомени
и много, много, много тъга

След делтата следва логично и краят (на реката)
Тя просто изчезва разтворена
в голямата солена вода
Някои го наричат продължение със "Ново начало"
Други просто казват дошла е"Смърта"
Но това няма голямо значение
Хората говорят и си въобразяват
много, много различни неща
Хората казват това, онова
Хората казват че живота бил като река
Но всъщност и понятие си нямат
нито за него, нито за света

Само малката капка вода
преминала през целия този дълъг дълъг път
от извора в планината
та чак до океана
само тя, само единствено тя
може да ви разкаже за света и живота
Кое е истина и кое лъжа

Но кой умник ще седне да слуша
"какви ги дрънка някаква си капка вода"?
Когато толкова много мастити корифеи
им мътят главите с измишльотини за живота и света

Казват че живота на човека бил като река
Казват какво ли не
Хората казват много, много, много неща
Но малцина, наистина малцина се заслушват
какво им разказва малката капка вода
(А това е жалко, толкова , толкова жалко
и за хората и за обществото и за света)