автор: lubotran

Всяка сутрин в кварталната градинка, някъде към 10 часа, точно като по часовник, група старци долиташе като ято врабчета и накацваше по пейките.
Започваше възбудено чуруликане :"как си, що си, този къде е, онзи какво прави, помниш ли това, помниш ли онова...". Постепенно се минаваше към обсъждане на вчерашните "новини" по телевизията, а оттам естествено и към "политиката". Тонът са повишаваше, започваха да се долавят гневни нотки, прозвучаваха обиди, псувни и закани. Понякога дори се стигаше и до заплашително размахване на бастуни, но до физическо насилие слава богу не се стигаше.
И всичко това най-неочаквано приключваше точно в 12.30 часа, когато всички отлитаха по домовете си за да обядват, подремнат следобедно, погледат "новините"по тв.и си легнат в очакване на следващият ден и предстоящата им нова "среща с приятелите". Ех тези стари, стари приятели! Накъде сме без тях?....
И така ден след ден, ден след ден. Понякога някой от "постоянното присъствие " не се явяваше по уважителни причини: Или лежеше болен и се бореше да "прескочи трапа", или се бе отнесъл към "вечните ловни полета" както казват индианците. В такива случаи ятото го споменаваше или само с добро или с нищо ,както е всеобщо прието в такива случаи.
Някой страничен наблюдател би си казал : "Странни птици са старците, със странни разбирания за среща с приятели и прекарване на времето". Но самите старци са на друго мнение. За тях нещата са перфектни и както трябва да бъдат. Животът на "Пенсионера" е богат, разнообразен и изпълнен със смисъл. А "младите" нека се претрепват от работа и грижи ,пръскайки се от завист като поглеждат към това ято стари птици. Защото званието "Пенсионер" звучи гордо и безгрижно, но първо трябва да се заслужи.
Ех какъв животец се е опънал напред! Думите не стигат да го опишеш!!!!