автор: idan1

Над скалата дива
слънчев лъч отскача,
след него втори, трети,
а водата сребристо синя
приема танца им немирен.
Пясъка и той,
кат мозайка подреден,
поема стъпките ни плахо,
да не би в обувките ни да влезе.
Да но би...

Сбогом взехме си
с града, с морето,
с усмивка слънчева
и малко тъжна.
Шепа пясък в джоба,
глътка вода,
от чешмата на Ла Рамбла,
за онова поверие,
сещате се, нали...