автор: poligraf

В нестихналия порив на живота
спирачка му е винаги смъртта,
не можеш да надхвърлиш свойта квота,
на всеки има драсната черта.

Така решил е тоз вселенски разум,
такъв сюжет вселенски сътворил -
всеки ходи по житейския си друм,
на всеки участта е отредил.

Но що ли толкоз аз да расъждавам
по този философски тук въпрос -
животът е затуй да се живее,
отдавна казано е с изказ прост.

Живея с чувството така велико -
с любовта във мене всеки ден
и знам, че щом във вените ми блика
Човек аз крачих - благословен!