автор: Liberator

На 29 август 1966 година, в студена и мъглива вечер - Бийтълс не бързат да излязат на сцената. Зрителите са 25 000 при възможни 42 500. Доста празни петна на безйзболния стадион. Подгряващи музиканти развличат тъпата - но тя подвиква: Бийтълс, Бийтълс!
Бийтълс си правят купон в съблекалнята, където е пълно с местни знаменитости.
Феновете са платили между 4.50 долара и 6.50 долара за билет - а хонорара на музикантите - около 90 000 долара
Бийтълс излизат в 21.27 часа на сцената и изпълняват 11 песни:
‘Rock And Roll Music’, ‘She’s A Woman’, ‘If I Needed Someone’, ‘Day Tripper’, ‘Baby’s In Black’, ‘I Feel Fine’, ‘Yesterday’, ‘I Wanna Be Your Man’, ‘Nowhere Man’, ‘Paperback Writer’, and ‘Long Tall Sally’.
Джон и Пол носят фотоапарати и снимат тълпата и себе си...
Candlestick Park - се превежда като "Свещник парк" - каква образност и ирония на съдбата - някак точно пресъздаваща края на една неповторима ера. Приключва жизнерадостния стон, на тези, които направиха щастлив моя живот!
Все-пак - 42 минутния концерт на покрива на Епъл през 1969 , който е безплатен - е окончателния финал на всичко - надеждите да се съберат отново са малки.
Но Бийтълс ни оставиха записи и видео. Моята препоръка е да гледате в ютуб концертите в Япония, зала Будокан - там крясъците са сведени до минимум и записа а и чара на Битълс е хванат отблизо. По моему - Бийтълс звучат на живо много по емоционално и въздействащо отколкото в студиото. Това е - Бийтълс - едва ли ще се родят отново, точно под тази форма, приятелство или емоция. изкуствения интелект ще ги възпроизведе, разбира се - но няма да е същото - а и ние - няма да сме същите. - "Когато бях дете - споделя Джон - изпитвах тъга в мъглата, докато леля Мими ме водеше в детския дом. Тази тъга - която ни кара да пеем, пишем или рисуваме.."