автор: snejenbor

Стоеше си сам на брезата опрян
с цигулката лък и тефтера.
На челото бръчки дантела изплел
животът.....душата прозира.

Очите му хлътнали но зениците светват
щом хвана лъкът и засвири.
Дошъл от далече с надежда в града
тук хляба си с честност да дири.

И сякаш е сън като филм като в лента
хора се спират в момента.
Той свиреше с патос и кимна за поздрав
очуден прие комплимента .

И свиреше свиреше лъкът му раздира
бездушие в миг в тишината
огледа се сам е а горе луната
усмивка му прати в позлата.

Снежинки танцуваха в ритъма чувствен
сълзите се стичаха мълком
във ангел превърнат стои на площада
и свири но гледат го с укор.