автор: poligraf

И аз греша, нека бъда, Боже, прям,
изпит са ми бъдните години,
живях разумно, не мърцина,
но и аз потомък, същ, съм на Адам.

Научи ме, Господи, да бъда благ,
високото с доброто да градя,
да ценя на болката меда,
да обичам силно без остатък.

Благочестив да съм, да не ламтя -
щастлив със малките неща,
учи ме, Господи и на това
да съм послушен роб на съвестта.

По пътя там незрим - с хуманността,
да крача тихо със наслада,
доволен, че от себе си съм дал
да бъде в мир и по добър света.

Тогава аз блажен ще съм живял
надалеч от тъмния човек,
научи ме, Господи, велик,
честит да бъда като тебе бял!