автор: Zaedno

Не винаги е лесно,
понякога човек трябва да даде крачка назад от това, което го кара да се чувства жив.
Трябва да си кажеш “стоп” за момент и да стоиш на едно място.
И единственото нещо, което те успокоява е да седиш и да чакаш.
И чакаш, чакаш, чакаш… така докато момента настъпи.
Момента, в който пак ще бъдеш цял.
Няма да се чувстваш празен.
Но вътре в теб има едно усещане…
Усещане на вълнение.
Колкото и да ти тежи и да искаш нещо да се промени,
лягаш на леглото и гледаш към тавана.
Повтаряш си, че всичко ще се нареди,
че това време ще дойде.
Превърташ всичко на лента през главата си и усещаш как сърцето ти започва да бие лудо.
Всички моменти, в които си се чувствал истински щастлив, са си заслужавали.
И в края на деня изморен си лягаш и осъзнаваш, че има някой който ще те чака.
И макар сега да не си до него, ти си негова. Цялото ти същество е негово.
Знаеш, че не си сама, макар и стаята да е празна.
Има един единствен, който ти носи сърцето цяло…