автор: anonimnik

/балада/

Скърца снегът като стари дъски,
затрупва отминалата следа.
Кръчмата с изпарения, смях, крещи,
в къщи извика ме клонка ела.

Прозорци чужди се хилят насреща,
очи на змейове, мен обградили.
Свикнал бях уж, но днес по- горещо
пекат ме, парят, зло наумили.

Припев:
Сам съм на Коледа, братко, сам,
с джобове пълни със студ.
Елхово клонче, свещ и хляб-
това е целият ми уют.
Снегът на закачалката не се топи
и страните ми тръпнат още,
сякаш и бог от мене страни
защото съм сам в тези нощи

Стаята мирише на чад и прах,
от преминали празни години,
свещта не свети-плаче на глас,
с восъчни сълзи изстинали.

Снегът от покрива затиска дъха,
вятърът пие от самотата.
Телевизионен ангелски хор и смях,
а при мене-тиха вината.

Припев:
Сам съм на Коледа, братко, сам,
обувките ми отцеждат сняг, път.
Елхово клонче, свещ и хляб-
това е целият ми уют.
Свещта капе нелепо тай- чи,
Сенките се кривят злорадо.
Дори Йосиф е имал син,
за мен безмислие без отрада.

Онзи Йосиф- с пръсти порязани,
търпеливец за работа и за вяра,
който знаел тишината `що пази,
а аз мълча, че никой не отговаря.

Ако Бог се залута по нашия край,
дано да спре до кумина осажден.
Не искам чудо- само да зная
„Синко, за мене си важен“.