автор: p12a28n

Летят и празници и делници, летят във бързия си влак
а началника от гарата нарежда- напред и високо вдига знак!
И движат се по релсите надежди, загледани в села и градове
а шума в ушите звуци ни превежда, фрагментите на трака- трак.

И почивка няма от надежди, от спешното пътуване заети
влак на спирка не зарежда забавления - машина той е, трака-трак!
Самотни пътници сме в този прайд на истина и в пътища и с хора като нас
останало е само да пак да свикваме с пътя праведен и трака-трак!

А машината пуфти, издухва релсите от паднали листа
и делници и празните мечти излитат, по сивите поля!
Нима е толкоз нетипично от живота си да чуваме единствено-
ехото на влака с мечтите в едното им без мислено? ТРАКА-ТРАК...

Пан.