автор: sofia_air

А есента узряла хубавее -
и трите планини – в пастелен цвят.
Забравяме, че времето едрее –
до тръгването дните се броят.
Не мислим за багаж и терминали,
разпускаме във родното гнездо.
Какво като съседката развява
прането - от прозорец до дърво.
Нозете ни потъват в цветна шума.
Ноември този път – от благ, по-благ.
Но само денем. През нощта се чува
небесен sms за студ и мраз.
Каквото е – такова. У дома сме.
Гирляндът от пране е пак над нас.
Дървото се опитва да надрасне.
А в мълчината птица врязва глас.