автор: rady

Отнякъде пристигна дъжд и се сниши
небето като тъмен похлупак.
Ноември със мъгливите очи
донесе на душите смут и мрак.

Ти някъде в мъглата се изгуби,
аз някъде намерих друг сюжет...
Листата падат като мъртви думи
и пишат своя есенен сонет.

Мълчиме с теб, отдавна преживели
оттенъците на любов и страст
и взираме се - тъй внезапно смели
в пукнатините между нас.

Цветя поникват и в пукнатините,
дали ще доживеем пролетта?
Кръгът затваря се и по стените,
опираме се докато ни раздели смъртта.