автор: pastirka

На Никола Вапцаров

Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час.

За тях не беше ценна личността,
но че е важна, всеки ще научи.
На “доблест” ли играха? Как се случи,
Поете, теб да хвърлят на смъртта?

Прегракнал залп последен дъх отне
в тунела на човешката ненавист.
Дали не бе прострелян ти от завист?
Препуска в мен гневът – табун коне!

На нов разстрел те праща някой друг,
жадувал да потънеш ти в забрава.
Но нека знае той, че жив оставаш,
с любов вграден в сърдечния капчук!