автор: pastirka

„Ще бъда блажен, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.“

Екзарх Антим Първи

Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител
монах е станал и от този час
приел е името Антим. Учител

на божието слово той открил
във Цариград, а после и в Одеса.
В Духовна академия е бил
в Москва. И не да търси пътя лесен,

на Халки станал ректор богослов,
а после и митрополит Преславски.
За саможертва лична бил готов
като Христос, във името на паството.

Избран за екзарх, Антим се стремял
за независими страна и църква.
След свети думи, той дела редял.
С енергия, която не помръква,

е запознавал всеки дипломат
с извършени през робството безчинства.
Заточили го в Анкара. През ад
преминал там. Но с неговата мисъл,

че истински блажен ще бъде той,
ако възкръсне майката България,
за всяка правда сам да влезе в бой
се готвел. След амнистия, епархия

той Видинска поел. И в Калафат
скривалище не искал да открие
по време на войната. „Щом тук мрат
– изрекъл – как Пастирът ще се крие?“

Сега във Видин има мавзолей
на Антим Първи. Той го заслужава!
Народът, който с него се гордей,
живее в независима държава.