автор: Dohtora

Самотен стоя в безмълвна стая
Мисля за теб
А всъщност зная
Че няма как да те докосна със ръка

Прекрасни очи
Трептят в усмивка
Познавам аз всяка твоя извивка…
На устните…
Оставям снимката встрани

Че няма знам че няма как
Че няма как да върна тези дни
Когато двама с тебе: аз и ти
Когато с теб прегръщахме нощта…

Не вярвам че от двама никой не
Не вярвам че от двама не прости
И гордостта ни раздели
Ни раздели така…

Ти и аз … сами в нощта…
Още те виждам…
Как си тръгваш от мен …с нощта…

Не исках да казвам … без теб не мога … аз вярвах че ти си ми дар от бога… едно сърце … безброй мечти…остави ти…

А знам че няма, няма как
Че няма как да върна тези дни
Когато двама с тебе: аз и ти
Когато с теб прегръщахме нощта

Не вярвам че от двама никой не
Не вярвам че от двама не прости
И гордостта ни раздели
Ни раздели така…