автор: admiral

     „Да запомня паролата?“
     Няма да я помниш, бе!
     Няма!
     Колко пъти да ти го повтарям, кретен силициев!
     Аз си помня паролата, ама той не може да запомни, че не искам той да ми я помни и всеки път ме пита. Вече кликвам върху „не сега“ без да чета въпроса му. Някой ден така по инерция ще отсвиря някоя фейска, която ме кани на вечеря, на това съм способен, да...
     Фейсът почва сериозно да ме нерви.

     „Още няколко клика и профилът ви ще е пълен“
     Не ща пък да е пълен! Знам аз, искаш адреса и телефона ми. После на кого ще ги продадеш, а? Не на мен тия, знаем ги ние капаните на виртуала.

     Горе в дясно на лайсната нещо червенее, имало три важни съобщения за мене. Всеки ден има важни съобщения. Въобще във Фейса всичко е важно, маловажни работи няма.

     „Недина е актуализирала профила си“
     Какво ли е станало с Недина? Развела се, размножила се, защитила докторат? Кликвам на съобщението и установявам, че е пуснала поредната снимка с кучето си, сигурно двестапетдесетипървата подред. Недина иначе е готина, защо от години насам си има само куче, а не гадже си е за чудене. Сигурно кучето разгонва всичките мераклии, може да хапливо...

     „Марика днес има рожден ден, поздрави я!“
     Коя пък беше тая Марика? Ровя из списъка „приятели“, намирам я Мариката, ама трамвай да стана ако помня коя беше. Гледам бележки дали сме разменяли, не сме. Кой знае кога тъпият Фейс ми е теслимил Марика за приятелка и аз лекомислено съм се съгласил. И сега Марика е сред приятелките ми. Не смея да я изтрия, ще вземе да се разсърди, пък аз съм нежна душа, не мога да спя, когато някой ми е сърдит, пък било то и Марика. Поглеждам профила, Само някакви цветенца и плетеници, Марика няма снимка, кой я знае, какъв крокодил е. То и аз нямам снимка в профила, ама това е за да не плаша децата.

     „Алфонз е пуснал ново съобщение в група Астронавигация“
     Аха.
     В началото, когато се регистрирах млад и зелен, влязох в тази група. Сега искам да се откача, ама не дават. Е, там поне не плюят политици, не пускат снимки на кучета, не препоръчват разни екзотични чайчета за повече щастие и не цитират мъдри мисли уж на Паулу Коелю.
     Алфонз изглежда рядко пише, засега не съм го засичал в групата...
     Кликвам.
     Той се оказва новобранец. Пита за литература. Поредният чукча. Ако беше скролнал назад, щеше да намери един ферман с литература, ама той – не, нали трябва да се разпише на страницата.
     Сърби ме му начукам виртуалното канче, ама пък се сещам, че авторът на групата много обича да възпитава, та предоставям начукването на него.

     „Имаш ново съобщение от Ралица“
     Аха, вярно, преди седмица нещо ѝ репликирах, ама тя се разсея, не отговори. Може да го е прочела едва сега. Отварям и гледам „Спасете китовете!“
     Пак ли? Абе, Раличке, нали миналия месец уж ги спасихте, какво викаш пак по тревога цялото виртуално войнство? Пък и аз не живея до морето, и въобще, какви ти китове в Черно море?

     „Геновева те кани да влезеш в групата ХХ“
     Геновева! Геновева и всички останали! Моля ви, много ви моля, не ме канете да влизам в никакви групи. Още Маркс е казал: Не искам да принадлежа към клуб, който би ме приел за свой член. Пък и няма файда от мен групата, аз съм си борсук и темерут. Така че, стойте по далеч от мен.

     „Лица, които може би познаваш“
     Слушай, досадо – не ги познавам! И не ща да ги познавам всичките тези урунгели!
     Пълна загадка откъде Фейсът ги вади тези предложения! Уж интелигентен софтуер, пък всеки път ми показва отново и отново профилите на разни пръчове, на които нееднократно съм им кликнал върху кръста. И сега най-отпред в галерията олигофрени се хили самодоволната физиомутра на един мастит депутат с ненамсиколкостотин последователи. „Имате 2 общи приятели“. Аха, я да ги видим, кои са тези общи приятели, та да им кликна кръстчето? Ок, единият е журналист, на него му е простено, налага му се по служба да познава всякакви съмнителни типове, ами другият? Гледам профила му и мигам, този пък кога ми е станал „приятел“? Обзема ме смътното подозрение, че Фейсът нощем тайно прибавя „приятели“ към профила ми, докато аз сладко си спя. След депутата, по нататък се редят предимно женски профили, някои от тях съдейки по снимките не са за изхвърляне, та малко се успокоявам.

     Най-после се добирам до началната страница. Това, което Фейсът нарича начална страница, де.