автор: anonimnik

На великия японски император
подариха паун —
величествен, ослепителен,
с пера като късчета изгрев,
разпилени по земята.

Императорът го съзерцаваше дълго.
Дарохранителницата на сърцето му
се изпълни с блаженство:
„Щом тази красота е моя,
значи и светът ми е съвършен.

На таз хубост прилича славеев глас",
но паунът мълчеше.
Придворните го подканяха с кимане,
но тишината се растилаше —
тежка, кадифена, безкрайна.

Императорът се натъжи.
В яркозвездната вечер нетърпелив заповяда:
„Запей, паун, прекрасен —
подари ми сапфира на гласа си.“

И паунът изкряка —
грубо, неблагозвучно,
като ръждясал трион
през златния трон.

Тогава великият тенно написа:
„Научи ме паунът от раджата подарен,
Недостатъкът ти нека е дълбоко затаен,
ако с предимство ярко бъдеш украсен”