автор: idan1

Колко народи са, които
своите букви празнуват,
знаят кога и как,
с това богатство неоценимо
се сдобиват.
То държи ни в единство,
сили дава,
рода да продължава.
Достига върхове, разцъфва
в книжовно време,
когато господар на съдбата си,
било е българското племе.
Богатство е да знаеш,
на други народи езиците,
светът им да познаеш.
Долно е да сричаш
думи чуждоезични
и с тях българските да подменяш.
Та нали така,
българското се разтваря,
макар и бавно,
неумолимо изчезва.
"Голи са народите,
които своя книга нямат."
На сцената на историята,
дълго не се задържат.