автор: Mojsei

Все още и още дълго време българинът ще настръхва неприятно, щом чуе думата "философия". За него тази дума е синоним на "ненужност", "абстактна схоластика", "идеологическа обремененост от миналото, а и от новата идеология". Но има и друга крайност - някои благоговейно повтарят след Протагор:"Познай себе си!" и са готови да разказват с патос кой какво е казал и даже как той го е разбрал.
В момента, в света, се тиражира и доста успешно се натрапва философията на Не-правенето, чийто автор е анонимният и загадъчен Карлос Кастанеда, признаващ, че на това, което пише не трябва да се вярва и една дума. В съвременния абсурден свят господства логиката на абсурда.
А иначе хората упорито търсят себе си. И защо да не се търсят, когато все по-решително и по-жестоко те се губят в пълзящата и в душите им пустиня на отчуждението.
"Познай себе си!" Това ли е квинтесецията на философското познание? За да не подхващаме скучен дебат и като приемем, че в познавателен план ролята на философията е такава, то, когато се попитаме как да познаем себе си, нещата стават по-особени. Познанието се постига чрез четене, но овладяването на собственото "Аз" се постига чрез правене, за да стане ясно, че и четенето, но не като самоцелно заради себе си, а заради този, който чете, си е съвсем сериозно правене, но остващо си една необходима негова страна.
"Създай себе си!" Това е квинтесецията на разработената и разработвана от мен философия на прагматичния човек в единството на трите й части - учение за битието, даващо представа за цялостта, учение за дейността, като същност на битието и учение за съществуването, разкриващо тъждеството и различието в границите на единството между битието и неговата същност.
Обстоятелствта за разработването на философията от нейните непосредствени предпоставки узряха - човечеството израстна на по-виска степен на своето единство, за да установи, с безкрайна тъга, че универсалната екзистенциална характеристика на съвременния човек е страхът.
Интернет е мощна информационно-технологическа основа на обединяващото се човечество. Нещо повече, той успешно започна да "замества" жизнените функции на индивида - просълзен пред монитора, аз се изповядвам пред виртуален робот и моля за неговото благоволение, а той леко и с много внимание ме опипва всестранно, наслаждавайки се на свото превъзходство. Разказвам му всичко за себе си, за да достигна до коварството му, за да проверя човечността му, за да установя, че аз самият се губя в пустинята на тази манипулация, мога да си намеря любовница, даже и съпруга или приятел. Жената, която харесвам живее наблизо до мен, но не, аз я издирвам чрез модерната технология, за да разберем и двамата, че фатално се отдалечаваме, стенейки един за друг.
Но Интернет е и глобална информационна среда. Едни го използват като удобна книга, за да четат, за да се обадят на събеседник, търсещ също себе си. За мен Интернет е страна на дейността ми за разпространяване на философското знание.
Който търси себе си им нужда и от познание, а то е в разработеното знание, овладяващо се чрез четене. Но достигането до себе си е практически въпрос. Към себе си е устремен всеки човек, в това число и загубилият себе си. Към хората е устремен, създалият себе си, за да се възпроизвежда успешно - давайки, за да взима.