автор: poligraf

Насълзена е тя, със свито сърце,
сломена, но още горда
и протяга в молитва свойте ръце,
и залъкът й присяда.

Крачат в нея наведени хора
с Рогатия там - овластен,
кой очите им, кой, да отвори,
сварени в хал незавиден!?

Със злото битката е константна
с глава стърчаща - вещ атестат,
тогава надеждата е непразна -
преклонени щом застърчат!

Безценна, безценна, е тази глава -
стърчащата няма рамЕне,
славно, велико, безсмъртие струва,
свобода, а не на колЕне!