автор: idan1

Зелено–бяла, като в приказка чудата,
спокойна си тече реката.
Ин, града обхожда,
центъра на Тирол изгражда.

Уют лъха в стария град,
катедрала превъзходна „Св. Якоб”.
Ложата с покрива златен,
сякаш второ слънце изгрява.
„Св. Ана” на пиедестал стои,
пътя към кристалите „Сваровски” сочи...
Там попадаме в гора кристална,
нямаща на себе си равна.

Впечатления, нестихващи вълнения,
жадно отвеждат ни там,
на чаша „Розе” чаропийно,
с щипка любов поръсено...
Прохлада пие от реката,
под величествената сянка на планината.

Влак – железница „крилата”,
отнася ни високо в гората.
Балони във въздуха плават,
баба Меца за поздрав ни маха,
„а той я гледа мила засмяна.”
Нима всичко е...О! не...
по бира пенлива поне...
И капан за сънища,
вълшебството, което ни препраща
във времето напред,
красивостите изживяни тук ще връща.