автор: anonimnik

Краварят не иска главоболия.
Иска ред в стадото, мляко и тегло.
Не му трябват битки, нито рога,
а тежки, мързеливи, кротки тела.
Затова поставя въпроса ребром,
мъжката сила,
бясната същност,
отнема.
Наследникът на дивия тур,
нарочен да води стадо
и да се бие за него
вече не е Мъжкар,
а Скопец.
Послушен, тих, дебел.
С перфектни мерки
за клане и за ярем.

А синът на краваря?
Той е друг вид мъжкар.
Неговата работа е да млати говедата
и да ги управлява.
Той
брани стадото от вълка,
от крадеца, от нощта.
Той трябва да е Агресия,
Бързина,
Гняв,
Каубой!
Да ръмжи под шапка Стетсън.
Очите му – вечно будни,
ръката –
и на сън, стискаща Уинчестър.
Защото послушанието там е Смърт.
Само силата е живот за стадото.

Това е изборът ти, Омбре:

Искаш ли да си говедо –
Тежка глава,
до темето с трева,
Спокоен, безметежен,
с гарантиран край?
Скопец – полезен,
без амбиции?
Оставен на мира,
срещу цената на самата ти същност?

Или ще си боецът в племето –
Сърце като камък,
изстинал в нощта без огнище.
Вечно в битка,
вечно в опасност и риск?
Но свободен - с изправена глава
и свой избор
на свой път.
Свой гняв,
и свой нрав!

Какво избираш?
Кротост или самочувствие?
Да си собственост или собственик?
Да си Скопец или Водач?