автор: pastirka

Порязаница с мед и масло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –

се лута в болката позната
на своите мечти изтлели.
Достигнал края на съдбата,
се пита жив ли е, не е ли.

Предъвква сухата филия
с нещастия, от сол – горчива.
Медът за друг е. Пресолил я,
Животът всичко сладко скрива.

Отровни хапки му подава
и той отчаяно преглъща.
Страданието продължава...
Но пейка в меден сън го връща.