автор: pastirka

Как да те чакам, Време?
Знаеш, че много бързам.
Всяка година ми вземаш,
твоят вързоп е отвързан.

Като подпалки събирам
стъпките си уморени.
В тихото бавно умират
капки, изцеждащи мене.

С фините пръсти тъгата
стиска дъха ми нежен.
Писъкът на тишината
в мрачен тунел ме отвежда.

Искам да спра да сънувам
как разцъфтяват градини.
Моето време бленувам –
жажда в небесно синьо.

Всяка минута звънеше
като шурче в тревата.
Песен неземна беше...
Днес ме затиска стената.

Дишам, но съм без посока.
Зная, че краят е близо.
Ти ме наказа жестоко,
Време, надежди изнизало.

07.11.2025 г.