автор: snejenbor

Подари ми дъх от дъхът си...душата си с мъх на крилце..
безвремието в сънят си...хаосът.. по ми е на сърце.
Капка от дънната нежност с глас на ранено сърне..
въглен с оная небрежност ...хвърлен....подпалил поле.
Листче с нечувани думи....мигът си надушил стръвта
ехо в съзвучие струни с напев величаещ деня.