автор: ToZero

Във водата се образува нещо като водовъртеж и оттам изскочи нещото, което Аквамарин бе нарекла Жълтата подводница.
Нещото приличаше по-скоро на гигантска тенджера или може би тиква, теглени от четири морски коня, вързани в четирите посоки около тиквата. Всъщност морските коне са същото като морските кончета, но много по-големи.
От към подводницата се чу глас:
- Моля пасажерите да заемат местата си. Подводницата скоро ще потегли.
Ние влязохме вътре и изведнъж всичко се завъртя с бясна скорост. Не знам дали се движехме на някъде или само се въртяхме в кръг, оставайки на едно място. Така е като са разположили морските коне в различни посоки и те само си пречат. Ако бяха вързани само от едната страна, сигурно до сега щяхме да сме стигнали някъде. Подводницата се въртеше толкова силно, че ми се зави свят и паднах на пода.
Изведнъж Жълтата подводница спря и трябваше да изчакам известно време да ми се отвърти завъртения свят, за да мога да осъзная къде се намирам.
Ние бяхме на верандата на подводницата и около нас беше Черно море – по-черно от всякога. Наоколо не се виждаше нищо освен нещо, което беше черно.
Но ето, че доплуваха три риби луни и осветиха това черно нещо. Появиха се и съзвездия от малки святкащи рибки, стрелкащи се наоколо, обикаляйки около нас. Сега всичко заприлича на някаква нощна картинка, макар и не съвсем.
Два големи калмара бяха седнали и играеха на табла. С многото си пипала те хвърляха заровете и местеха пуловете с такава скорост, че ние не можехме да различим кой печели и кой губи.
До тях една сепия ги наблюдаваше, седейки с главата надолу върху кръстосаните си крака. С двете си големи пипала държеше някаква бутилка със синя течност и пиеше със сламка от нея.
Един голям рак допълзя, движейки се назад. Когато дойде близо до нас, той най-учтиво ни поздрави задето сме го посетили в неговата обител. Алиса го попита:
- Ти винаги ли ходиш назад или го правиш, за да се харесаш на гостите си?
Ракът заговори бавно, като че трудно успяваше да настигне бягащите из главата му мисли, за да ги изрече на глас.
- Тя историята е много дълга. Вие сигурно знаете, че аз не съм от този свят. Аз съм се родил далеч оттук – чак в огледалния свят, а там всички които искат да отидат напред се движат назад.
- Хей, ама аз бях в огледалния свят, но не съм те виждала там.
- Да, не би могла да ме видиш там, защото аз съм тук. А съм тук, защото веднъж реших, че искам да вървя напред и успях да тръгна напред. Но когато някой върви напред, той не знае къде отива. А когато не знае къде отива, той не знае и как да се върне обратно.
- А защо не тръгнеш отново напред, може пък да се върнеш назад?
- Не е толкова лесно. Аз искам да тръгна напред, но краката ми се движат назад, а когато поисквам да тръгна назад, краката ми се объркват и всеки се движи накъдето си поиска. Всъщност тук е много хубаво. Имам и приятели, които ми разказват какво става из морето.
Сепията се обади:
- Аз като съм сепия, да не мислите, че все пия. Знаете ли, че си имам реактивен двигател и мога да се движа по-бързо и от Жълтата подводница. А след това обичам да споделям какво ново съм открил в морето.
- А по-бърз ли си от Белия заек? – попита Алиса?
- Всъщност досега не съм бил на състезания, но ако доведете тук Белия заек, може да поплуваме заедно, пък ще видим кой е по-бърз.
Алиса забеляза, че калмарите са спрели за момент играта си на табла и правят упражнения за раздвижване на пипалата си. Тя ги попита:
- А вие освен на табла можете ли да играете и на шах?
- Ами ние можем да играем на всякакви игри. – каза Марк (поне така пишеше на козирката на шапката на първия калмар).
- Стига фигурките да са кръгли. – каза Мари – вторият калмар.
- Да, да нямат остри ръбове.
- И да са кръгли.
- Само тогава може да се появи бога на шаха.
- И след това вече ще можем да играем на шах. – завърши Мари и двамата отново започнаха играта си на табла.
Сега двамата играеха дори още по-бързо от преди. Пуловете летяха в кръг по игралното поле и тогава в центъра му започна да израства някакво водорасло, което цъфна с голям красив цвят, на който имаше две корони. Калмарите спряха играта си, казаха „Успяхме!“ и бяха много доволни. А на пуловете започнаха да израстват шахматни фигури – бели и черни, които се строиха в шахматен строй и започнаха да обикалят в кръг по дъската. Те се движеха все по бързо и по-бързо и така се завъртяха, че дори и водата от морето започна да се върти.
- Ще има морска буря. – каза ракът – Щипките ми започват да тракат всеки път преди буря. И тази буря ще е много силна. Добре е незабавно да се махате от тук, докато все още тази ваша подводница е цяла. Е, аз ще отида на по-сигурно място.
И наистина две сърдити риби-облак се спуснаха с тътен и закриха светлината на две от рибите-луни. Откъм подводницата се чу:
- Всички пасажери незабавно да заемат местата си, защото потегляме веднага.
Един пасаж херинги реши, че това се отнася за тях и се спуснаха към подводницата, но като разбраха, че в нея няма вода която да дишат, заплуваха обратно.
Ние бързо заехме местата си и подводницата се завъртя бързо и още по-бързо, но бяхме закъснели. Морската буря ни връхлетя и започна да подмята подводницата заедно с морските коне. Наоколо се чуваха гръмотевици, ударите се сипеха ту отляво, ту отдясно, а един удар беше толкова силен, че подводницата направо полетя нагоре. В следващия момент усетих, че подводницата вече я няма, няма го и морето, дори и бурята я няма, само ние продължавахме да летим право към гората.