автор: idan1

Ангел небесен,
при хората възнесен,
светлинен лъч донесъл,
в тъмата човеците,
в житейския им път повел.
На чудно място спрял,
град на светлината основал.

Рицари гинали,
в битки свирепи земята си отстоявали.
Сълза в окото,
на най – тъжния скален къс,
от копие прободен,
умиращият лъв,
пази паметта им свята.

С тържествена меса,
орган в катедралата ни среща,
хвърля ни във времето назад...
Вълнението стига апотеоз,
ръка подава ни в днешния ден.

Човешкият гений,
като препратка между вчера и утре,
мост красив над езерото построил.
В цветя го облякъл,
с картини живописни покрива подпрял.
Къщите с любов изрисувал.

Снощява се...
Топлия ден приютил,
спомени горещи,
утре пак ще изгрее,
предизвикателства нови да посее.