автор: Nushi

Понякога започвам да мисля за теб!
И тази мисъл винаги е свързана с болка. Тази болка ми е толкова позната, че аз я чувствам като част от мен, ако я изгубя - губя нещо мое - дълго пазено и толкова съкровено! Може би точно за това не искам да тръгна към теб - кротка и добра - защото така болката ще изчезне .
Обикновено, когато ставам сутрин, аз приемам вътрешната ми тъга по теб оптимистично и ведро. Усещам болката в сърцето си и знам, че всичко е наред, че денят ще е красив и полезен. Сега разбирам, че това болезнено чувство така е изострило сетивата ми, че аз усещам и виждам много повече неща от света и всяко малко нещо ме трогава и радва; сякаш е някъде вътре в мен.
Аз не искам болката между нас да изчезне!!! Аз я искам за себе си! Тя е моя и ме прави толкова добра и чувствителна! Когато бях щастлива, бях сляпа за толкова много неща от света!
Сега се чудя ти чувстваш ли я? Усещаш ли липсата на нещо, което си имал, било е твое, но вече го няма? Усещаш ли болката от тази липса?
Вечер, когато оставам сама и свалям облеклото на изминалия ден, аз често плача! Мисля за теб и мен, и за това, колко много имахме! Чувството, че имаш нужда от нещо идва едва след като си го имал! Аз имах теб, но не знаех! Сега вече е късно да тръгна назад. Стъпките ми вече са заличени от усмивката на някоя друга, а очите ми вече не светят както преди!

Аз съм толкова малка и тъжна!
Изгубих нещо, но не знам, искам ли да си го върна или да го оставя във времето, за да изчезне в шепота на спомена?!

Страх ме е! Това е цялата истина!