автор: snejenbor

Животът гларус е самотен сред ширналата
необятност
и тиха е река клокочеща с приливи и отливи
отдъхващи...
от тиня зеленясала и влачеща на страсти бурни
непресъхващи.
Поле със светлорезедави очертания с макове....
метличини....ухания
безкрайни мисли.....думи и въздишки
любови тъжни ... повече
себични.
Животът мост...там....губещ се
на някъде.......
с очакване....надеждата.... вън от нас
да я съзрем.
Все търсиме онези...които
ни забравят....
а губим тези....които ни обичат
ден след ден......