автор: silviqmileva

Щурец съм аз в полето, поет, лирик обичан,
роден съм да възпявам света и любовта.
Засвиря ли омайвам, прехвален и отричан
и всеки ме понася сам в своята душа.

Любимите ми песни докосват всяко зрънце,
цигулката не спира до късно вечерта.
Навсякъде щурея под палещото слънце,
творя и будя радост по цялата земя.

Докато дишам още ще свиря до припадък,
но вече всичко съхне – дошла е есента,
макар да знам прекрасно – животът ми е кратък
и с моя край навярно ще стихне песента.

Душата ми ще литне високо в небесата,
след мен ще дойдат нови, обичани щурци.
Стихът ми ще остане завинаги в сърцата,
един измежду много изтъкнати творци.