автор: traveling_musician

Човечето с дървени кичури
днес някой на теб го дарява.
А ти го подпри, там до синора,
където каручки минават.

Дори да го вържеш накриво,
до моста с мраморна сянка,
виж, как дръвчето ще стигне
за обич, за вик и приятелство!...

Но, стига си викал! Ти уж си
турист, между хиляди пешки!
Хармония има, но нужно е
да потънеш в храма до себе си!

А човечето, то е изкуство -
с осанка на буря и детство!