автор: vilvar

Започнах все по-често да се чудя
защо избрах живота в зоопарк,
дори не помня формата, в която там
реших да оцелявам, най-вече в мрака.

Край мрежите с посипани трохи и семки,
до кашата разлята, сритана от крак човешки,
до катинара, който с удар лесно се трошеше,
не беше оцеляване, бе сън сред сенки.

Събуди ме от този транс дрънкането на вериги
и дрезгав глас, пропит най-вече от безсилие:
``Звяр си, от днес обаче ще работиш.
Човек е този, водим ти го за опитомяване.``