автор: mariq-desislava

Само да можеше
под есенната ми кожа да се вмъкнеш,
калта в душата ми да разрошиш,
като оглозган дъжд да потечеш
в пролуките,
останали от мен,
защото без теб мен ме няма.

Какво от това,
че всеки е сам във всичко.
Знам, че небето няма избраници,
но аз ще се върна като кротичко,
чупливо листо,
за да те имам.

Въздухът ще се превърне в дете,
а облаците ще завият,
със забити във вените ураганни игли.
Ти си единственият мъж,
който има вкус на самота.
С мен сърцето ти ще спре да боли.