автор: BoboDux

Нашето предприятие оцеля – в него останахме само тези, дето работят и други, дето получават заплати. Наскоро ни събра директорът. Изправи се пред нас, червен като рак. Ама не в смисъл, че е комунист, то такива вече няма, а червен от напрежение. Току-що беше взел куфарчето с дивидентите от банката.
- Е, това е всичко! Трябва да направим нещо, момчета! - каза шефът. - Да си нагодим някаква самостоятелност, защото ми писна да гризем ботушите на Тръмп или да се възхищаваме от устните на Люински! С ортаците помислихме е решихме: поканихме гости и след няколко дни ще ни дойдат нови приятели от Изтока. Две хиляди години нашият народ е вървял от Изток към Запад, сега ще тръгваме обратно. Там, на Изгок е истината, на Запад всичко залязва Предприятието ни е на ръба. Няма да ни спасят никакви реформи. То не че правим реформи де, ама и само с приказки не става.
Ние, разбира се, гласувахме с цялото си сърце за Изтока. Защото за нас няма значение как ще просперираме - по американски или по източен начин. По американски видяхме докъде я докарахме, добре би било да видим как ще е по възточному. И започнахме спешна преориентация от онзи начин на живот към този.
Вместо изсъхнали като сини сливи хот-дог в столовата вече сервираха халва, ориз и фурми. Уискито беше премахнато и сакето се настани като основен алкохол в бюфета. Момчетата, разбира се, в началото бяха предпазливи - миризмата на оризовата смрад беше странна. После свикнахме.
Забранихме да се качват краката на масите по американски. И премахнахме столовете напълно. Сядахме по пода. Само че кой знае защо, този начин на сядане не се наричаше японски, а сядане по турски… Сложихме тръстикови рогозки на пода. По-удобно е, по-безопасно, защото момчетата така или иначе падаха по пода от отровното саке.
Във фоайето от години имаше огромна снимка на Статуята на свободата. За да е в крак с новата концепция, нашата художничка добави към Либърти тюрбан, брада и ятаган. Получи се много естествено - всички видяхме, че Статуята изглежда много по-естествено и много повече и отива с ятагана.
Купихме с пари от пенсионния фонд десет чифта чорапогащи размер шестдесет и шест за всички служителки. Този размер им стои много сладко – като ориенталски копринени шалвари. На всички беше наредено да си боядисват косата с черна растителна боя, дето я наричат „басма”. Когато ги видяхме, веднага разбрахме откъде при руснаците идва думата „басмач” за пустинните разбойници.
За всички купихме от фонда и чадъри, на които сложихме надпис „Вашите инвестиции са ключът към нашия просперитет“. Между другото, доста от служителките бяха доволни от промените. Например мотокаристката Валя - тя изведнъж започна по-елегантно да се фръцка с новия чадър, отива й. Е, чорапогащникът №66 и е малко тесничък, но продавачката ни увери, че с носенето той ще се поотпусне.
Когато решихме, че в общи линии сме готови с реорганизацията, направихме нова среща.
- Нашите скъпи спонсори от Изток чуха за започнатите промени, – съобщи гордо шефа, - и сега нямат търпение да пристигнат. Понеже не се знае дали китайци, японци или араби ще дойдат първи, трябва да се постараем да станем по-източни и спешно да организираме един образцов харем. Това определено ще им хареса.
Познавате нашия народ. През последните двадесетина години, каквото и да се каже и който и да укаже посока, ние веднага тръгвахме. Така стана и сега. Баце веднага беше избран за почетен султан. А в дните, когато Баце беше в невъзможност да изпълнява султанските си задължения, да го замести веднага се самопредлагаше нашият червен директор. Не, не беше комунист, ами си беше просто любител на харемите.
Останалите мъжки позиции бяха бързо разпределени. Особено за евнуси, за да могат да бъдат по-близо до харема и да зяпат булките, имаше най-много кандидати.
Започнахме да мислим по-нататък. Някой бил чул, че в една ориенталска държава трябва да има диван, който да ръководи султаната. Това беше решено бързо - директорът се отказа от дивана в кабинета си. Други казаха, че преди танците е обичайно жените да се мажат. Да, ама с какво? Ние разполагахме само с машинно масло и грес. Стана сложно. Ориенталските танци се очертаваха пълен провал. Само че нямаше кога да търсим други източни глезотии - времето изтичаше бързо преди пристигането на нашите скъпи гости.
Механикът Мунчев се намери в чудо със собствената си жена:
- Домашният ни любимец не я познава така боядисана, с чадър и огромни чорапогащи и я лае. Децата плачат в къщи, като гледат това чудовище да се мотае в кухнята. Оставете това, ами вчера отидохме на разходки и тя седна да си почине на една пейка. Не минаха и десет минути и започнаха да й дават милостиня, вземайки я за палестинска бежанка…
Както и да е, уредихме въпроса с харема и тогава пристигнаха нашите скъпи гости.
Червеният директор им поднесе питка със сушени кайсии върху бродирана кърпа. Танцът мина криво ляво. След това влязоха нашите гейши, целите покрити с масло. Очите на източните гости се разшириха и повече не се свиха. И, за съжаление, разбрахме от очите им, че тези нови приятели няма да ни дадат нищо, дори заради харема. Така, както не ни дадоха и предишните, макар, че тях не ги плашехме с боядисани работнички и харем.
Сега седим и се чудим какво друго бихме могли да направим, за да получим заем. Остава ни само паметника на Бузлуджа. Не знаем дали ще го вземе някой, но пък какво казино може да се отвърти там! Дано се навие някой.