автор: LeoBedrosian

Става дума за Страха от смъртта.

Някои ще кажат, че той не подлежи на дебат, защото е безусловен. Според други това е една непозната категория и те не знаят какво е да се страхуваш от смъртта. Веднага искам да уточня, че тук не става дума за непосредствения страх от смъртта, за Страха от опасности, който засегнах в началото и който поставям в категорията Биологичен страх.

Всеки здравомислещ индивид знае добре, че не е или поне не може да бъде безсмъртен. Това свойство е отредено само за боговете. Уви, ние сме хора и като такива произлизаме от кал. И за голямо съжаление ще се превърнем в кал след определено време. В най-добрия случай в пепел, запълваща някоя красиво изработена и изографисана урна. Знаейки това ние неминуемо се страхуваме. И тоя страх се увеличава с напредването на възрастта, успоредно с увеличаване на желанието да продължим да живеем. Колкото е по-голямо егото ни, толкова повече не желаем края да идва. Тезата е добре развита в редица философи и психолози (напр. Ернест Бекер, Фройд, Юнг), които свързват смъртността с необходимостта от символно безсмъртие (т.е. егото). Самосъзнанието за божественост, добре развито в най-властолюбивите и безпардонни представители на човешкия вид влиза в рязък контраст с ограниченото време, което имат на този свят. Питали ли сте се как стремежът към безсмъртие чрез рода може да се изроди в притежание/егоизъм и защо най-жестоките престъпници, за които чуждият живот няма никаква стойност толкова много държат на своя род и семейство? Защо толкова обожават децата си и са готови на всичко за да им подсигурят най-добрите условия на живот? Сега ще ви отговоря. Защото в продължението на рода те виждат осигуряването на своето безсмъртие и от там – на себе си.

Но защо Страха от смъртта го разглеждам като Социален страх? Нима той не е една личностна категория, която не може да бъде поставена в по-общ, видов аспект? Това е така, защото този страх не рядко прераства в един общ феномен и води до много социални и непредвидими последици. Това се случва, когато индивидите проектират своята лична смъртност върху групата, като се борят за оцеляването на идеи, нации, или култури, които ще ги надживеят. Както ще видим по-натам репродуциран в социалното тяло този първичен и безалтернативен страх довежда до едни от най-сериозните обществени промени, обуславящи по-нататъшното развитие на вида.