автор: kunel

В тъмна нощ
или бял ден,
седиш и мислиш,
думаш и гниеш.
Нещо човърка те отвътре.
Нещо странно, непонятно,
някак страшно и уникално.
Подтиква те към мисли.
Подтиква те към действие.
Затъваш в мисли.
Затъваш в бездействие.
Разяждат те въпроси.
Разиграват те видения.
Не спиш,
не ядеш,
не работиш,
не живееш.
Дали ще успееш?
Дали ще изостванеш?
Нещо те обзема
до мозъка на костите ти,
през кичурите на косата ти,
минава през гръбнака ти
и стига до върха на пръстите ти.
Сковаваш се от него
и замръзваш от студа му.
Сякаш черна смърт,
сякаш църна чума.
Гниеш и мислиш,
седиш и трепериш.
И осъзнаваш изведнъж -
обзел те бе страхът.