автор: idan1

Събудено, свежо утро попътно,
малко на запад, после на север,
целта е една, по - скоро
да мием под върха.
Тъмни в различни нюанси,
очертания далечни.
Дали са облаци валежни,
по - скоро планини снежни.

А тя е наблизо,
но знае ли тя...
Тръпка пронизва сърцето,
мигове красиви сканират времето.

Бяло - зелена реката се вие,
лозя подредени, вино ще се лее.
Канари непристъпни и стоп...
ей го тънела под Мон Блан.

Съоръжение уникално,
в лоното на Алпите
чувство - настръхване,
в безтегловност възбудено.

Тунелът в златисто,
пътува в безкрая...
Слънцето над нас е отново,
в лед окован вечно,
Мон Блан блести величаво.
Преживяване лично
е тук наложително.
Погледи във висините се реят,
хиляди снимки в ефира летят.
Кафе неизбежно, в компания
и нежна, и ледена...
Страхотно е тук,
ще има ли и друг път...