автор: snejenbor

Излей душа в душата ми...животът е непредсказуем
и рядко срещаш в пътя си.. човек с душа и влюбен.
Времето лети...Животът ... диамант и режещ някога..
въпроси ти задава всякакви .....и продължаваш някак си.

С човекът трудно се сближаваш.....стайлингът те съблазнява..
опитваш се да опознаеш......но с времето се отвръщаваш.
Преградата виска е бетон....а...гордостта е прекомерна.
Надут и префърцунене е .... бетон...Превзетостта наимоверна.


Животът дава шанс на всекиго и не избира кой по- най....
и никой не е по-голямот другия .и... не дели ги ...той си знай!
И тук за малко сме......но....не разбираме......Да вдигнем чашите в едно.!!!.
Да се прегърнем......по-дълго заедно.!.....Животът е едно перо!