автор: Samanda

Болката
не ни убива.
Не и тъгата.
Нито самотата.
Стига в душа изтерзана
обич още да мъждука.

В беди и несгоди,
сред лишения,
след трудни раздели
простреляна –
ТЯ – надеждата –
умира първа.
След нея сломена
и вярата издъхва.
Любовта ли?
Там, където
нещо се руши и
някой си тръгва
дали обичта
все още диша,
създава и ликува? И ....
въпреки разрухата
и мъката обсебваща,
трябва да продължим:
да дишаме, да се будим;
да посрещаме зората;
да мечтаем и обичаме;
в нещо да се вричаме;
зло без мъст да отминаваме;
да дерзаем и да упорстваме;
за да се завърне надеждата;
за да се възпламени вярата;
за да ни милва слънчев лъч;
за да тържествува Животът
под синия покров на земята.

Samanda